Как се организира асамблея?

Има моменти, в които хората, свикнали да си стоят сами и да разчитат на политици и „експерти“ да решават проблемите им, изведнъж осъзнават, че единствената им реална надежда е да се свържат с други като тях и да действат заедно. Понякога това става след природно бедствие, друг път – след изборна победа на откровено авторитарен популист. За много хора точно сега е такъв момент. Но как да стигнем до тях – или поне да ги свържем помежду им? Един от отговорите е: чрез отворена асамблея.

Статията е преведена от английски, автор е анонимния колектив CrimethInc.

Какво ще ви трябва:

удобно място за среща
голяма бяла дъска или флипчарт + маркери
химикалки и листове за раздаване
нещо за хапване
баджове или тиксо и маркери за изработването им

Преди асамблеята

Първо поговорете с хората, с които вече работите най-тясно. Изяснете си какъв тип асамблея искате да направите, кого искате да поканите и какво искате да постигнете заедно.

Каква е основната ви цел? Да помогнете на хората да се опознаят по-добре? Да привлечете нови хора към съществуващи инициативи? Да създадете нови работни групи около конкретни проблеми? Или да изградите обща стратегия между различни групи и гледни точки?

След това обявете асамблеята. Днес всички разчитат на социалните мрежи, но ако искате да стигнете до хора извън обичайните си кръгове, добре е да разпространявате и хартиени флаери. Ако пък предпочитате малко повече дискретност, вместо максимално голяма тълпа, можете да се ограничите до флаери и съобщения в месинджъра Signal. Най-общо казано, целта е да привлечете възможно най-много искрени участници, без да привличате вниманието на хора с лоши намерения.

Най-вероятно вече сте свързани с местни инициативи, през които може да се разпространи информацията. Това могат да бъдат взаимопомощни мрежи, социални пространства, групи, банди, Signal чатове, читателски кръгове, диджеи, студентски организации. Помислете дали да не поканите още в началото други групи да се включат в организацията или поне в популяризирането. Колкото повече различни колективи участват от самото начало, толкова по-разнообразна публика ще привлечете — и толкова по-малко асамблеята ще изглежда като „собственост“ на една конкретна група.

Времето е ключово. Ако реагирате на актуално събитие, трябва да обявите асамблеята, докато темата още е гореща и хората са склонни да пренаредят приоритетите си. В идеалния случай те трябва да научат за асамблеята в рамките на часове след новината, а самото събитие да се случи достатъчно скоро, за да се усеща като спешно и важно.

В самата покана уточнете ясно темата и характера на асамблеята, както и какво е добре хората да донесат (например стол, нещо за хапване, идея, въпрос).

Изберете място, достъпно за всички, които биха искали да участват. Ще им бъде ли достатъчно топло? Удобно? Има ли къде да седнат? Парк с навеси и тоалетни може да е вариант, но при лошо време помислете за закрито пространство като обществен център. Може да резервирате зала в библиотека или да се договорите с някой, който управлява концертно пространство, да го използвате извън работното време. Каквото и да изберете, важното е мястото да се усеща еднакво приветливо за всички.

Подгответе се за успех. Не подценявайте колко хора могат да дойдат — може това да е единственият ви шанс да се свържете с някои от тях. Важно е да ги впечатлите с добра организация и да им е лесно да открият как могат да се включат. Осигурете достатъчно флаери, зинове, храна и маски за всички.

Помислете как хората ще се чуват помежду си. Каква е акустиката на мястото? Ще има ли страничен шум? Нужно ли е да носите микрофон и озвучаване? Има ли ток, или трябва да осигурите собствен източник? Ще ви трябва ли видимо място, където да записвате важна информация? А хората ще имат ли възможност да си водят записки?

Ако общността ви е многоезична, помислете как да включите различните езици. Не обещавайте повече, отколкото можете да осигурите — ако обявите асамблеята на няколко езика, трябва да има хора, които могат да превеждат. При малък брой участници може да се справите с тих симултанен превод, но ако са повече, ще трябва последователен превод — имайте предвид, че това значително удължава времето за всяко изказване.

Подгответе се и за евентуални смущения. Едно от предимствата на частното пространство е, че по-лесно можете да отстраните хора, които не би трябвало да са там.

И накрая — помислете как да създадете атмосфера, в която хората да се чувстват добре и да дадат най-доброто от себе си. Малки неща като храна, топли напитки и приятна обстановка могат да имат огромно значение.

По време на асамблеята

В началото е важно да приветствате всички и ясно да очертаете рамката на пространството. Например:

Добре дошли на всички! Радваме се, че сте тук. За да се чувстваме всички спокойни, няма да има снимане или записване. Това е пространство, в което да говорим за инициативи, основани на участие — за конкретни неща, които можем да правим заедно, за да посрещнем общите си нужди. Тук няма да се обсъждат или промотират политически партии; за това има достатъчно други места. Надяваме се, че след тези два часа ще се познаваме по-добре и ще имаме по-ясна представа какво можем да направим заедно.

Обяснете как ще протече асамблеята. Не претоварвайте програмата! Оставете време и пространство за неформални разговори преди и след основната част — често именно край масата със закуски се раждат най-важните идеи.

Още от самото начало уточнете дали асамблеята има за цел да взема решения и ако да — по какъв начин. Да се постигне консенсус в отворена асамблея с разнородна група хора, които нямат предварително изградени общи позиции, може да е трудно. Понякога е по-смислено да се съсредоточите върху обмен на идеи и информация, така че участниците сами да поемат ангажименти и да вземат решения. В този смисъл, отворената асамблея не е непременно „единен организъм“, а по-скоро пространство за среща, където различни групи могат да се формират, да обменят гледни точки и да започнат собствени инициативи.

Планирайте времето според целите си. Ако искате да свържете хората с локални инициативи в отговор на спешна ситуация, можете да започнете с кратки представяния на вече съществуващи проекти и предстоящи събития, след което да поканите участниците да предложат нови идеи. После можете да се разделите на малки групи, които да обсъдят предложенията, и накрая да се съберете отново, за да споделите резултатите и да набележите следващи стъпки. Ако пък целта е да се изгради обща стратегия, може да започнете с формулиране на въпроси за обсъждане и след това да се разделите на групи около тях.

Особено ако асамблеята е по-голяма (например над сто души), трябва да улесните хората да намерят дискусията, която е най-подходяща за тях, когато се разделят на групи. Това може да стане чрез хора, които водят отделните групи и държат табели, или чрез предварително обозначени пространства — с табели или карта, достъпна за всички.

Бъдете ясни доколко участниците могат да си имат доверие. Ако събирате непознати хора без изградени връзки помежду им, е важно никой да не споделя чувствителна информация или да поема прекомерни рискове. При нужда може да отделите време в началото, за да се каже няколко думи за „културата на сигурност“.

Ако асамблеята цели да включи нови хора в съществуващи инициативи, помислете кои неща приемате за даденост, но може да са непознати за новодошлите. Например, ако използвате Signal за защитена комуникация, можете да раздадете флаери с QR код за сваляне на приложението, втори код с инструкции за ползване и евентуално трети — към канал само за съобщения и актуална информация.

Фасилитация (водене и насочване на групов процес така, че всички да могат да участват пълноценно и разговорът да се движи конструктивно)

Стремете се асамблеята да не надвишава два часа, с една или две почивки. По-добре всички да си тръгнат с усещане, че има още какво да се направи, но и с ентусиазъм, отколкото изтощени. Идеята е да създадете ситуация, в която хората ще искат да се съберат отново. И отново.

Избягвайте хаотични разговори в голяма група и диалози между двама души, които превръщат останалите в публика. Като цяло — колкото повече хора участват активно, толкова по-ангажирана ще бъде цялата група.

Следващото не е изчерпателно ръководство за фасилитация, а по-скоро пример, който да ви помогне да изградите собствен подход. Можете да потърсите и други ресурси за идеи и отправни точки. Питър Гелдерлоос също има текстове за вземане на решения чрез консенсус.

Самостоятелна рефлексия: Задайте въпрос и помолете участниците да помислят върху него за около минута, след което да напишат кратък отговор за още една-две минути. Това може да бъде самостоятелно упражнение или да се комбинира с работа по двойки или групова дискусия. Целта е да „задейства“ мисленето.

Работа по двойки: Задайте въпрос и насърчете хората да се обърнат към човек до себе си и да си отговорят взаимно.

1-2-4-Всички: Ефективен метод за събиране и изчистване на идеи в група, който помага най-силните предложения да изпъкнат. Задайте въпрос и дайте една минута за индивидуално обмисляне. След това участниците се обръщат към човек до тях и обсъждат отговорите си за две минути. После двойките се обединяват в групи по четирима, където обобщават и подреждат идеите си в списък. Накрая всяка група споделя част от резултатите, които се записват на дъска или флипчарт.

Работа в малки групи: Разделете участниците на по-малки групи, като всяка се занимава с различен въпрос, тема или предизвикателство. След това всички се събират отново, за да споделят резултатите.

Въпроси

Като пример — това е списък с въпроси, разделени в три категории: лична рефлексия, локален контекст и по-широко мислене на системно ниво. Те са насочени към подготовка за евентуално второ управление на Доналд Тръмп, но могат да се използват и по-общо — за да се ориентирате в настоящето и да започнете да планирате действия.

Можете да подберете по няколко въпроса от всяка категория и да ги използвате за фасилитиране на асамблеи и срещи. Изберете онези, които провокират, тревожат или вдъхновяват — и ги използвайте, за да изградите обща перспектива за настоящия момент.

Лична рефлексия

От какво имаш нужда, за да останеш спокоен, събран и способен да действаш според собственото си темпо и възможности, вместо да реагираш под натиска на външни събития?
Възмущението и морализаторството имат своите граници и вече са били използвани без особен резултат. Как можем да запазим гнева си като ресурс — да го използваме, когато ние решим, по наши правила?
Ако приемеш напълно сериозно всички свои страхове за това какво може да се случи — какво би направил по различен начин от сега?
А ако приемеш напълно сериозно надеждите си за това какво е възможно — какво би направил по различен начин?
Какво е устойчивото ниво на ангажираност за теб? Какви рискове си готов да поемеш? В кои борби си готов да вложиш жертви — и в кои няма да участваш?

Локален контекст

С какви ресурси, умения и възможности вече разполагаме? Кои трябва да развием?
Как да съхраним енергията си, за да можем да действаме решително, когато е наистина необходимо, вместо да реагираме на всяка несправедливост?
Кои са хората около нас, които са изолирани? Как можем да изградим връзки с тях?
Кои групи е най-вероятно да бъдат засегнати и атакувани? Как можем да изградим сила заедно с тях?
Как да използваме най-добре наличните си ресурси — и как да ги увеличим?
Какво прави живота смислен за нас като общност? Какво увеличава радостта ни?
Коя политика е най-вероятно едновременно да засегне местната общност и да бъде непопулярна? Как можем да започнем да се организираме срещу нея?
Как да предотвратим нормализирането на фашизма?

Системно мислене

Според теб някой като Тръмп или Путин би ли могъл да управлява ефективно? Ако не — кои функции на държавата бихме искали да отслабнат или да се сринат, и има ли такива, които е вероятно да бъдат компрометирани? На кои държавни функции разчитаме най-много — и как можем да изградим алтернативи?
Какви нови възможности се отварят при управление на авторитарен диктатор? Какво се променя и какво остава същото?
Кои неща изискват незабавно внимание? За кои можем да започнем да планираме по-дългосрочни действия?
Какви действия е най-вероятно да предприеме в първите 100 дни — и срещу кои от тях сме най-подготвени да се противопоставим? Къде можем да постигнем ранна победа? Как изобщо дефинираме „победа“? (Например, масова мобилизация може да се счита за успех, дори и да не доведе веднага до конкретна промяна.)
Кои лекарства може да бъдат застрашени? От какви конкретни медикаменти имат нужда хората в общността? Можем ли да ги произвеждаме, осигуряваме или складираме? Как да ги разпространяваме? Как иначе можем да подкрепим здравето в общността?
Как можем да се подготвим да възпрепятстваме масови депортации? Как да превърнем всяка депортация в публичен скандал и да насърчим масово неподчинение?
Какви мрежи вече съществуват срещу криминализирането на миграцията? Познаваме ли хора с опит на терен? Каква инфраструктура вече съществува и какво липсва? (Комуникации, транспорт, жилища, правна помощ, управление на данни.)
Освен конкретните държавни политики — какво прави възможно присъствието на подобна власт в ежедневието ни? Как да се противопоставим едновременно на централната власт и на по-дребните ѝ проявления, така че успехът срещу едното да помага и срещу другото?
Видяхме как протести и несъгласие биват потискани — от демонстрации в солидарност с Палестина до движения като Stop Cop City. Как да изградим колективна защита и солидарност в условия на засилена репресия? Каква инфраструктура можем да създадем още сега?
При влошаваща се икономика — включително инфлация и нови мита — как да насочим гнева към онези, които експлоатират, вместо към изкупителни жертви? Как да разширим организацията сред наематели, работници и други групи?
Как да гарантираме безопасността на транс и куиър хората? Как да осигурим достъп до адекватна медицинска грижа?
Когато обществото все по-малко служи за разрешаване на конфликти, а реалността се определя от силово наложен ред, как да защитим общностите си? Как да реагираме при полицейско насилие или при опити за разширяване на репресивния апарат?
Какви форми на солидарност можем да изградим, за да защитим репродуктивната автономия — независимо от законите?

Как се организира асамблея?