Войната не е просто разхищение на ресурси, които биха могли да се насочат към климатичните промени, но и сама по себе си е съществен причинител на екологична вреда, настоява Илейн Грейъм-Лей
Превод на статията на Илейн Грейъм-Лей публикувана на 22 март т.г.: https://www.counterfire.org/articles/opinion/20224-why-stopping-wars-is-essential-for-stopping-climate-change
Войната не се споменава достатъчно в популярните дискусии за причините за климатичните промени. Протоколът Киото от 1992 г. изрично изключи емисиите на парникови газове от военни дейности от емисионните си цели. Това задължително изключение бе премахнато от Парижкото споразумение, но още не е задължително за подписаните държави да следят и намалят военните въглеродни емисии.
Огромната цена на военната машина в САЩ и Великобритания опровергава лъжата, че справянето с климатичните промени би било финансово непосилно за западните правителства. Когато на предложилите Зеления нов курс в САЩ им се отговаря, че „няма пари за да се финансира“, естествено следва да се погледнат военните разходи на САЩ на стойност $716 милиарда като потенциален източник на тези невъобразими бюджети. Във Великобритания също не бива да забравяме, че правителството, което не може да намери пари за здравната система, обществени услуги или зелена инфраструктура, успява да намери £205 милиарда за обновяване на военната програма „Тридент“.
Връзките между войната и климатичните проблеми са по-дълбоки от просто конкуренция за държавно финансиране. Войната не е просто разхищение на ресурси, които биха могли да бъдат използвани за справяне с климатичните промени, но и сама по себе си е съществен причинител на екологична вреда. Военните сили имат забележителен въглероден отпечатък. Това е особено вярно за американските военни, но и великобританските военни сили имат подобни практики, макар на по-малък мащаб.
Американските военни признават, че изразходват 395,000 варела нефт всеки ден, включително консумация на гориво за джетове, което ги прави най-масовия консуматор в света. Това е изумително число, което въпреки всичко вероятно е скромно изчисление. Ако се събере всичкият нефт използван за военни продажби, производство на оръжия и всички тайни бази и операции, които са изключени от тези данни, истинският дневен разход вероятно ще е по-близо до един милион варела.
Както признават дори поддръжници на военните, „огромни части от военните ни сили са големи източници на въглерод – танкове, джипове, джетове“, както казва Стивън Гроувс от Heritage Foundation през 2015 г.
За да разгледаме тези данни в контекст, военните служители на САЩ в активна служба съставят около 0.0002% от населението на света, но са част от военна система, която произвежда около 5% от парниковите газове на света. Много от тези емисии са от военната инфраструктура, която САЩ поддържа по света. Екологичната цена на самата война е съществено по-висока. Предполага се, че войната в Ирак между 2003 и 2007 г. отговаря за 141 милиона метрични тона СО2, тоест повече от 60% от всички държави в света взети заедно.
Екологичната вреда, нанесена от войни не е ограничена, естествено, до климатични изменения. Ефектът от ядрени бомбардировки и тестове, използването на Агент Ориндж, обеднен уран и други токсични химикали, както и мини и неексплоадирали устройства след отдавна приключили войни, са заслужили на американските военни титлата „най-тежкото самостоятелно нападение над околната среда“. Предполага се, че 20% от екологичния упадък по света се дължи на военни дейност, голяма част от които включват САЩ или Великобритания.
Американските военни са особено потайни за енергийните си изисквания. Журналисти са коментирали, че е по-лесно да се сдобиеш с данни за смъртни случаи от Департамента на отбраната, отколкото за употреба на нефт. Американските военни отношения ни показват, че са абсолютно решени да продължат настоящите, шокиращи нива на употреба, въпреки че може да има добри, военни основания да се намалят. Както Американският научен борд на отбраната обяви през 2001 г., военните трябва или да развият оръжия, които изразходват нефт по-ефектвино, или да подкрепят системи, за да са по-добре снабдени, но „генералите явно са избрали трети вариант: да завладяват достъп до повече нефт“ (Иан Ангъс, 2016). Това показва фундаменталната истина за военните и климатичните промени: че модерните войни възникнаха от и са възможни благодарение единствено на разточителна употреба на изкопаеми горива.
Скоростният ръст в емисии на парникови газове, който създаде настоящата климатична криза, е започнал около 1950 г. С други думи, в периода веднага след Втората световна война. Това не е случайност. Нефтът е бил важен през Първата световна война, но контрол над достъпа до нефтови резерви е бил ключов през Втората. Съюзниците нямаше да спечелят войната, ако не бяха успяли да блокират достъпа до нефт на Германия и да го запазят за себе си. Урокът конкретно за САЩ след войната е бил, че постоянен достъп до и монополизация на световния нефт е основен фактор, за да бъде световна суперсила. Това превърна нефта в централен военнен приоритет и също циментира доминантната позиция на петроловия и автомобилен сектор в САЩ. Това са били условията за система, зависима от замърсяващи технологии за военно и домашно производство; източникът на климатичните промени, пред които сме изправени сега.
Последните седемдесет години са били седемдесет години на империалистични войни и седемдесет години на климатични промени. Това не са несвързани факти, а демонстрация за това как емисиите на парникови газове и екологичното унищожение са неизбежна част от съвременните войни.
Може да имаме войни за нефт или може да имаме умерен климат и обитаема планета. Става все по-ясно, че не може да имаме и двете.
