Въпрос: Как си върши работата прокуратурата, когато става дума за полицейско насилие?
Отговор: Зле.
Ето детайли според собствените ѝ доклади:
Проблем #1: Прокуратурата не знае какво е полицейско насилие.
- Някои доклади в графата си за полицейско насилие съдържат преписки и досъдебни производства (ДП) САМО по чл. 131 от Наказателния кодекс (за телесна повреда). Според тези доклади излиза, че полицейското насилие не включва престъпления по чл. 287 (“противозаконни принудителни действия спрямо обвиняем, свидетел или вещо лице, за да изтръгне признание, показание, заключение или информация от него”).
- Само Пловдивската окръжна прокуратура изглежда като да работи с ясна дефиниция за полицейско насилие и докладва само случаи по членове 131, 143 и 287 (143 е за принуда чрез сила или злоупотреба с власт).
- Софийската ОП пък е пълна противоположност и в общата графа „Престъпления, извършени от служители на МВР“ вкарва всичко от полицейско насилие до ПТП-та, извършени от полицаи.
Проблем #2: Липсва яснота какво се случва с преписките и ДП за полицейско насилие
- Повечето доклади на окръжните прокуратури въобще не съдържат подобна информация.
Проблем #3: Липса на прозрачност и публична отчетност
- 10 от 27-те окръжни прокуратури нямат нито един обществено достъпен доклад на сайтовете си.
- За периода 2009-2019 останалите 17 прокуратури имат публично достъпни общо 57 документа, част от които са резюмета, а не пълни доклади. Тоест по около 1/3-та доклад на прокуратура годишно. Да, една трета доклад годишно на прокуратура.
Проблем #4: Докладите се водят, за да се отбие номера, а не за да се докладва нещо.
- Повечето доклади са само копи пейст на този от предишната година, но с подменени числа.
- Големи части от текстовете вървят еднакви от година на година, като не са променени препоръките или констатациите им – напротив, именно те са еднакви до последната запетая, като се запазват дори правописните и печатните си грешки.
Любими примери: в две поредни години в Софийската ОП има образувани “две преписка”, а в ОП – Русе, в частта за полицейско насилие, има идентични доклади за годините 2017, 2018 и 2019.
Това може и да е коренът на горните три проблема – институциите всъщност не ги интересува кой кого бие.
Без да имаме ясна отчетност и пълна информация за тези случаи, е много трудно да настояваме за справедливост и поправяне на грешките. Затова се налага да се водят доклади и проучвания, независими от прокуратурата — като това на Български хелзинкски комитет от 2017-та, достъпно тук.
Какво може да направиш ти?
- Пиши писма до Окръжните прокуратури с настояване да публикуват докладите си онлайн. Вероятно няма да срещнеш разбиране, но в такъв случай можеш да се обърнеш към Програма Достъп до Информация за помощ.
- Помагай на приятели и познати да документират случаи на полицейско насилие. Търси помощ от адвокати.
- Бъди нащрек. Не спирай да питаш защо полицаи носят метални боксове по време на протести. Защо полицаи носят подстрекаващи към възмездие и насилие нашивки по време на протести? Защо има полицаи с татуси и бради – МВР ли нарушава собствения си правилник, или от Биволъ са прави, че това са частни охранители от фирма, свързана с Пеевски? Защо полицията се опитва да попречи на граждани, журналисти и активисти да снимат действията на полицаите?
И да, споделяй на макс, за да стигне до приятели и журналисти, и до всички онези, които си мислят, че само едни нови избори ще решат проблема.
Автор: Ляв Архив
Още публикации от блога:
