Фабрика Автономия те кани на първата от серията ни „Летни аниме вечери“ с еко, социално и политическа тематика.
Тази събота ще започнем с най-известната еко-фентъзи история, „Принцеса Мононоке“ на великия аниме майстор Хаяо Миязаки. В този спиращ дъха епос ще се срещнем с племенния принц Ашитака, който тръгва на приключение да развали проклятието, дадено му от мистериозно божество на гората. Ашитака е принуден да изостави своето племе и да се впусне в далечни земи в търсене на изцеление. Духовната инфекция изглежда е причинена от желанието на много групи хора да доминират над природата и нейните духове, така че индустриализацията и маршът на прогреса да продължат с още по-бързи темпове.
Разказна по този начин, историята прилича на много други разкази с екологична насоченост, където природата е възхвалявана като чиста и величествена, а човечеството е представено като най-големия злодей. В „Принцеса Мононоке“ обаче, Миязаки обрисува много по-сложна картина от това.
Природата с нейните горски божества е представена като свят на баланс и хармония, несправедливо нарушени от деструктивните човешки действия; в същото време обаче, същите тези божества са носители на остарели консервативни идеи, неспособни да правят компромиси и да се адаптират към необходимите промени. Човечеството пък е представено чрез индустриалната машина на Железния град, воден от амбициозната Лейди Ебоши. Хората тук са деструктивни и късогледи за последвията от своите действия срещу баланса в природата, но в същото време притежават креативна енергия и жизнен дух, без който тази природа не би имала смисъл. Самата Лейди Ебоши вероятно би била представена като перфектния злодей във всеки друг филм. Тук обаче тя е от една страна причината за този екоцид и безразсъдни действия, но от друга страна е силна жена, която е построила просперираща общност от отхвърлени от обществото маргинали – проститутки, дезертирали войници, прокажени хора – всички тези, на които обществото е отхвърлило базови човешки достойнства и права.
В известен смисъл, филмът представлява битка за жизнено пространство между недостойното човешко общество и свръхидеализирана и пълна с достойнства (антропоморфизирана) природа, където Ашитака се намира по средата между двата свята (като член на коренно племенно население, което е маргинализирано и отхвърлено от японското общество) и в крайна сметка атакува или защитава и двете страни в зависимост от контекста и гледната точка на ситуацията. В развръзката на историята, той се съюзява с отгледната от вълци-божества принцеса Мононоке, която също е вплетена в конфликт на идентичности между двата свята. Като мрачен и изключително въздействащ пример за социална еко-фантазия, филмът дава на зрителите множество от интересни гледни точки и богата палитра от герои, които са изключително комплексни, развити и подвластни на критика.
Ще се радваме след филма да си поговорим в неформална дискусия и свържем различните аспекти на борбата между природата и човека в контекста на социалните движения по света днес и идеите на Социална екология, представени от автори като Мъри Букчин и др.
Още публикации от блога:
