Адрестия: пънк за Рожава

Адрестия е кръст метъл сила от Швеция, която приема политиката насериозно. На концерт, докато изпълняват страхотна музика, повлияна еднакво от кръсткор, който изгаря всичко, и мелодичен шведски дет мемъл, момчетата въвличат тълпата в огъня на борбата за пряка демокрация и автономия, която тече непрестанно в Рожава. На 19 юни те направиха първия пънк концерт в новия автономен социален център в София, Фабрика Автономия. Въпреки закъснението, причинено от проблеми с микробуса им, изпълнението им беше чудесно. Групи като Адрестия имат толкова много за казване, че решихме да ги разпитаме още за музика, политика и безкомпромисното им DIY отношение.

Да започнем с кратко представяне на бандата. Как се събрахте и каква е водещата движеща сила зад Адрестия?

Мартин: Аз се казвам Мартин Шукевич и вече съм доста възрастен… Свирил съм и в други групи, но преди няколко години се върнах в града, в който съм израсъл – Линкьопинг – и само няколко години по-къно с няколко момчета основахме Адрестия.

Фредрик: Аз съм Фредрик Дюре и на това турне свиря на барабаните с Адрестия. По принцип свиря в групата Snake Tongue.

Мартин: Ти попита и за мисията ни. Мисля, че музикално Адрестия не е никак революционна банда, музиката ни е смесица от кръст пънк и стар шведски дет метъл. Но това, което ни отличава от другите групи в нашия стил, е че подходът ни е доста политически. Харесва ни да правим нещата наистина, а не само да говорим. Не просто пишем текстове, а подплатяваме думите с дела. Точно това се опитваме да правим с Пънк за Рожава. И се надявам в бъдеще да продължа да участвам в такива проекти.

Разкажете ни повече за проекта Пънк за Рожава.

Мартин: Проектът Пънк за Рожава се роди като идея в период, когато четях доста за развитието на сирийската гражданска война и особено за случващото се в Рожава, разбира се. Това, което ми направи силно впечатление от самото начало, беше фактът, че обществото, което се опитват да изградят там, е много близо до това, в което винаги съм вярвал и за което винаги съм се борил.

Особено когато бях по-малък, се самоопределях като синдикалист или анархист. Винаги съм вярвал в общество, основано на общността и кооперативната икономика. Но трябва да си призная, че в продължение на много години бях разочарован, не вярвах, че наистина в рамките на моя живот могат да се случат големи промени. Макар да вярвах в идеите, смятах, че всичко все пак е наред, освен ако не стане по-зле.

Но след като прочетох за Рожава, разбрах, че тези неща наистина се случват наблизо, в Сирия. Те вече се опитваха да изградят такова общество, основано на пряка демокрация, равенство между половете, кооперативна икономика. Като цяло това са и нещата, за които се борят пънк сцената и анархистката общност. Така ми хрумна, че, ако има общи неща между пънк сцената и самоуправлението на Рожава, просто трябва да им помогнем.

Според теб какво можем да правим ежедневно, за да разпространим идеята и да се опитаме да изградим работещи общности с подобни принципи? Знаем за фестивали като Пънк Илигал в Швеция, много пънкари помагат на бежанците, ходят по места като Палестина и т.н.

Мартин: Да, тези проекти са много хубави. Мисля, че ситуацията в България е доста различна, но все пак хората в Швеция са свикнали с определени жизнени стандарти, поради което не са толкова склонни да рискуват всичко. Един добър начин да се подкрепят значими проекти е да се събират пари и да им се изпращат. Това винаги работи, дори големи организации като Червения кръст го правят постоянно. Разликата е, че когато го правим пънкарите, винаги търсим канали, по които да се уверим, че парите отиват по предназначение, без някой по веригата да получава пари, без част от парите да отиват за посредници или шефове. Затова смятам, че такива проекти са много важни, но най-важното е да започнем отново да говорим помежду си за политика.

В пънк сцената витае схващането, че вече знаем какво мисли всеки, затова няма нужда да обсъжадаме политика. Вместо това трябва да говорим за групи, пиене, кой къде и с кого свири… кой е изсвирил баса на този запис… но реално на мен не ми пука. Не затова съм тук. Вярвам, че трябва да говорим за това, какво искаме. Какво подкрепяме? За какво се борим? Защото не вярвам, че всички наистина знаят тези неща. Не вярвам и че всички сме на едно мнение. Мисля, че всички трябва да обсъждаме открито тези въпроси, за да стигнем до определени заключения, да станем съзидателни… да намерим креативни начини да приложим идеите, за които се борим.

Смяташ ли, че това се случва в държавите, в които свирите? Чуваш ли смислени дискусии между пънкарите на концерти? Какво мислиш за DIY пънк сцената на местата, където вече сте били?

Мартин: Във всяка държава е много различно. Преди няколко вечери свирихме в Косово. Според мен това беше ако не най-добрият, то поне един от най-приятните концерти, на които съм свирил досега. Там имат скуот, макар и да не го наричат така. Не го определят като скуот, но реално е точно това. Те бяха успели да накарат брутално много хора да дойдат на концерта. Атмосферата беше наистина прекрасна и хората бяха отворени да обсъждат с нас много неща. Там няма истинска пънк сцена, по-скоро сцената включва всички алтернативни хора, които искат да се занимават с некомерсиални и немейнстрийм неща. За мен това беше най-силното изживяване от това турне. Това, че отидохме там и имахме възможност да поговорим с местните за ситуацията там. Изключително ми е интересно да чуя какво правят и какво могат да направят, за да подобрят сцената си, говорихме си и че ние можем да кажем на други банди да отидат да свирят там. Че трябва да общуваме повече с хората оттам и аз наистина препоръчвам на другите групи да отидат, защото мястото е наистина прекрасно и хората са много приятни.

Иначе е много трудно да се генерализира. В Словения има хардкор пънк сцена, която е наистина много голяма още от времето на Югославия от началото на 80-те. Любляна не може да се преценява по балканските стандарти, както например Албания, в която не е имало нищо подобно до средата на 90-те. Макар да са толкова близко географски, това са два отделни свята. Но в края на деня, въпреки проблемите с микробуса, си изкарахме страхотно.

Предполагам, че имаш балкански корени и говориш сърбо-хърватски… Името ти е славянско и имаш песни срещу Путин.

Мартин: Хахаха. Не, всъщност съпругата ми е от Беларус. Затова имам славянско име. Нарушихме традицията жената да взима фамилията на съпруга си и аз взех нейната. Освен това е беларуско име, звучи по-готино. Като бяхме малки, гледахме как отборът на Съветския съюз мачкаше Швеция на хокей. Затова смятаме славянските фамилии за готини. Иначе говоря сърбо-хърватски, защото бях на турне там преди около шест-седем години, запомних някои фрази и после продължих да уча вкъщи. Така че, не, нямам балкански корени, но съм бил на Балканите и познавам много хора оттам.

[В този момент към нас се приближават ченгета и докато отиват към другите хора от концерта на около 20 м от нас, Мартин започва да пее “Fuk da Police” на NWA]

Да продължим с интервюто, преди няколко години си свирил в България с друга група. Участвал си в много други прокети, ще ни разкажеш ли какво стана с всички тези банди?

Мартин: Scorched Earth, групата, с която свирих в България, се разпадна през 2011 г. Бяхме я направили само няколко месеца по-рано. Организирахме турнето си още преди да имаме записи. Беше наистина дълго турне, с 27 дати, след които се прибрахме вкъщи. Беше хубаво турне, но после ни беше много трудно да продължим, защото живеехме на различни места. На теория групата просъществува още 3 години, но реално никога не направихме нищо друго.

След това Scorched Earth се превърна в Snake Tongue. Аз вече не съм член на Snake Tongue, но Фредрик е.

Фредрик: Snake Tongue е основана от Мартин, но решихме да продължим да свирим, след като Мартин напусна. Сега се опитваме да правим нови песни и да отидем на турне. Стана така, както с повечето пънк групи.

Има ли други шведски групи, които задължително трябва да чуем?

Мартин: Да, старата ми група, която харесвах най-много, се казваше Shades of Grey. В нея бяхме с едно момче и две момичета от Швеция. Свирихме от 2005 го 2011 г. Направихме и доста турнета. За мен музикално Адрестия е продължение на Shades of Grey, носи същия политически дух и кръст/метъл музика и т.н.

Какво предстои на Адрестия? Ще продължавате ли да записвате концептуални песни с дълбоко политическо послание?

Мартин: Да, със сигурност. Аз определено искам да продължа да върша политическа дейност. Пънк за Рожава и Адрестия са свързани по някакъв начин, но не е задължително завинаги да останат свързани. С Пънк за Рожава искаме да създадем широка международна мрежа, която няма да се ограничава до Адрестия, макар че ние винаги ще участваме в нея. Имам предложение и да изнасям лекции за Рожава. Ще ги направя през есента на различни места в Швеция. Също планирам да говоря с различни политически партии. Например да им разкажа за Рожава и дано успея да променя мнението им за това, кого подкрепят в Сирия. От музикална гледна точка имаме уговорени концерти, например благотворителни събития за Рожава, които ще започнат през август.

Добре, искате ли да добавите нещо?

Мартин: Искаме да благодарим на всички, които дойдоха да ни слушат в София тази вечер. Много сме благодарни да свирим тук. Това беше един от най-хубавите концерти, които съм правил с която и да било група и беше наистина трогателно да видим толкова много хора да се забавляват в понеделник вечер.

Фредрик: Страхотно е да видиш хората да се събират, особено в понеделник, както каза. Видхяме как хората просто идват, за да подкрепят движението си и DIY културата. Душата ми се стопля, когато виждам такива неща. Съвременните общества се нуждаят от това. Подкрепяйте се.

Мартин: Също искам да изкажа големи благодарности на организаторите от това страхотно място, Фабрика Автономия, и на Диана от Варна, която направи чудесния плакат.

Интервюто е преведено от сайта DIY Conspiracy

Снимки от концерта на Адрестия в Прага от Cockroach