Икономиката, религия на 21-ви век

икономика

Всеки икономист би ви убедил, че икономиката е наука, но дали е така? Можем ли да поставим икономиката до физиката или биологията? Или пък икономиката е по-близо до религиите?
И религията, и икономиката се интересуват от установяване на догма, а не от търсене на истината. И двете се градят на теория без да доказват вярността си. Докато, от друга страна, ако ябълката се отскубне от дървото винаги ще падне на земята. Науката се гради на повтаряне на едни и същи експерименти в различни условия докато не се докаже абсолютна идентичност на резултатите, доказващи предположението като факт (закон) на въпросната наука.

И икономиката, и организираната религия пренебрегват човешката природа, живия опит и сложността, за да осигурят смешно опростено обяснение на света. И двете са неразривно свързани с властта, така че те са уникално уязвими за корупция. И двете нямат никакво подобие на смирение и поддържат своето господство като унижават всеки, който се осмелява да постави под въпрос валидността на техните “прозрения”.

Икономиката се основава на направени предположения, като различните школи имат различни вярвания защо кризата от 2008 година удари света, а също и имат различни теории как кризата трябва да бъде овладяна. Разбира се, всички школи изключват възможността криза да съществува, защото за тях парите са естествен природен ресурс, пазарният механизъм се саморегулира (безкризисно) и се опитват да адаптират теорията си като “природен закон”. Говорим за “вечни” закони, като “стойността се измерва с цената, която хората са склонни да платят”, “богатството се основава на производителността на обществото” и “нещо трябва да се произвежда, преди да е желано”. Разбира се, тези закони могат да изглеждат съмнителни за смъртния ум, но вашата критична мисъл не е добре дошла в тази дисциплина! Защото “човек не може да фалшифицира икономическите закони, защото те са истински сами по себе си”. Или с други думи: “казахме така, следователно е вярно”. Икономическата теория е използвала тази религиозна стратегия толкова ефективно, че е казано, че “законите на човека могат да бъдат прегънати и разбити”, но “законите на икономиката не могат”.

Няма по-добър начин да се манипулират масите, отколкото да се създаде система от убеждения, която е толкова сложна и убедена в себе си, че всеки усъмнил се в нея може да бъде отлъчен като невеж. Предполагането на истината и намирането на истината обаче са две много различни процедури. Един човек търси знания, а друг създава учение. Икономиката не търси истински решения, а се опитва да създаде структури на властимащи и подчинени. Когато практиката на икономиката доведе до криза, те обвиняват неправилното й изпълнение, точно както след бедствие религиозните лидери обвиняват неверниците. Очевидно е и високомерието, твърдението, че знае желанията на възвишен организъм. Тук е полезно да се посочи “теорията за рационален избор”, която предполага, че хората по всяко време правят разумни и логични решения. Тя е наречена “теория на основата” на икономиката, с “богоподобна способност да прави дълги, сложни планове, използвайки всички компромиси между стоки, време и несигурност”. Обаче има проблем с това икономично обяснение. Хората не са рационални. Изобщо. Това е абсурдна теория, противна на човешкия опит. По ирония на съдбата нашата склонност към емоционални разсъждения е допринесла за непрекъснатото приемане на теорията за рационалнния избор. По въпроси, които са извън нашето разбиране, “ние сме щастливи да се съгласим с мисълта на другите”.

Сляпата вяра в тези, които казват, че знаят “как работят нещата”, има сериозни последствия. Тя веднага ограничава нашето колективно въображение на това какво може да бъде и какво се приема като правилно или добро. И това дава огромно предимство на арбитрите на знанието(политици, бизнесмени и банкери). Помислете за секунда защо хората са ок с най-богатия един процент, който притежава половината от богатството от останалия свят, но се отказват от идеята да плащат на работниците с два лева повече на час. Защо е така? Възможно ли е придържането на икономистите към закона за търсенето и предлагането да означава, че те се безпокоят повече за леки промени в ниските заплати, отколкото за ужасното неравенство? Твърдението, че ако ако заплатите се увеличават, безработицата ще нарастне, не е теория, а измама. Според повечето модерни икономически секти точно както никой физик не би могъл да твърди, че “водата върви нагоре”, нито един уважаващ себе си икономист няма да твърди, че увеличаването на минималната заплата увеличава заетостта. Подобно твърдение, ако е сериозно, е нелепо, става равнозначно на отричането, че има дори минимално научно съдържание в икономиката. Ако в икономиката имаше реална наука и установим, че във всяка отделна ситуация нарастването на минималната заплата намалява заетостта, тогава да отричаме “закона” ще бъде глупаво. Това обаче не е така – въобще. Всеки, който си направи труда да разгледа литература за минималната работна заплата, ще види, че всъщност има много доказателства, които предполагат, че покачването на минималната заплата облагодетелства по-широката икономика, включително заетостта.

В никакъв случай не можем да отречем постиженията, до които човечеството е стигнало благодарение на религията и икономиката в миналото. Благодарение на религията например голяма част от света успява да се съгласи почти едновременно с конвенцията за правата на човека. Също така успява да обедини хората от огромни географски региони извън племената и държавите им. По същия начин икономиката и световната търговия успяват да свържат хората помежду им повече от всякога. Конкуренцията в капитализма доведе до това да можем да свършим милион неща без да мръднем от дивана. Но общото между двете е безизходицата, в която се намират в съвременното общество.

Религията вече не е необходима на хората поради хилядите методи на комуникация и науката обясняваща нещата, обяснявани с бог в миналото. Икономиката пък може да ни каже как да станем богати, но очевидно не може да ни помогне да сме щастливи или поне не може да обясни защо в най-развитите страни има най-много самоубийства. Но още по-опасна тя става, когато трябва да спасим Земята за следващите поколения. Всички икономически теории се базират на прозиводство (дори и болшевишката планова икономика), а очевидно ние се нуждаем от неговото намаляване, за да помогнем на себе си.

Тук обаче идва и голямата разлика между икономиката и религията. Ако приемем, че икономиката не се гради на “природни закони”, а е създаден,а за да ни служи за стандартизация на отношенията между хората, можем да я предъвкаме и променим изцяло. Като обикновени граждани не можем да повлияем на макроикономиката за един ден, но промяната в блока, квартала или дори чрез един социален център е добро начало. Освобождението от идеята, че “има едни вождове, които разбират света, а ние не го разбираме, за това по-добре да не се бъркаме”, може да отвори път за колективно решаване на глобалните климатични промени.

В съседна Гърция например самоорганизирани граждански асамблеи създават магазини за местни продукти. По този начин се избягват дългите преходи на продукти, лесно отглеждани или произвеждани в региона на града. А също така се избягват и многократното оскъпяване от страна на прекувачите (търговците). В целия свят се създават кооперативи от работници, организиращи труда си на равни начела. Например във Вио.ме в Солун дискутират нуждите на населението на града, за да оптимизират производството си. Това са малки промени в условия на капитализъм, но дори и такива практики биха променили значително света около нас. Вио.ме днес може да произвежда повече препарати за пране, а утре повече препарати за под според нуждите на населението. Като и в двата случая не търсят постоянен растеж. Работниците във Вио.ме (но и във всяка произволна корпорация) не биха забогатяли от “здрав труд” или “висока производителност”, в същото време (за разлика от работниците във всяка произволна корпорация) те не се опитват да “създадат нужда която все още нямате”, а създават това, от което се нуждаете и избягват свръхпроизводството. Колко красив може да бъде света, ако такива алтернативи продължават да се създават и ако екпериментираме колективно с различни модели на икономика, но с такива, които ние създаваме сами и които удовлетворяват нашите нужди.

Ако дейността ни ви харесва, можете да подкрепите Фабрика Автономия в Patreon!

Други материали от нашия блог