Местните филипински общности и минната индустрия

Филипините

English below


На 19ти март (вторник) от 19:00 във Фабрика Автономия ще ни гостуват Марикрес и Норма.

Заповядайте, да чуете техния разказ!

В Минданао, най-големия южен остров на Филипините, има самоорганизирано училище, което запълва важна потребност в региона. ALCADEV (Алтернативен обучителен център за развитие на земеделието и препитанието) осигурява средно образование на хората от коренния народ на региона – Лумадите – което съответства на тяхната култура и нужди. Училището се основава на алтернативна система на обучение, засягаща устойчиви и регенеративни земеделски практики, като ръководещ принцип е изграждането на отговорност у учениците спрямо общността.

Съществува обаче голяма заплаха за стотиците подобни училища на Лумадите. По време на неолибералния бум през 90те години, Филипинското правителство приема Минния Акт през 1995. С това управляващия елит дава тласък на преките инвестиции от мултинационални компании – практика, все още смятана за шанс към икономическо развитие на местните общности. Под Минния Акт 25 процента от територията на страната се превръщат в площ, върху която потенциално да се развива добивна дейност. До голяма степен тази територия се препокрива със земите на коренните жители. Към края на 2017, 23 от 48те големи мини за метали се намират в Карага – регион, който въпреки обещанията за икономическо развитие, остава един от най-бедните във Филипините.

Сама по себе си ситуацията в Карага не е по-различна от други минни региони по света. Свлачища и наводнения са ежедневно явление, а други неизбежни последици са контаминацията на въздуха, почвата и водата с токсични вещества, затлачването на крайбрежията и естествените пътища на водата, разрушението на хабитатите и изчезването на растителни и животински видове. Местните общности са подложени на потресаващи нарушения на човешките права, а терорът от страна на минната индустрия е подкрепян от засилващата се милитаризация в региона.

Освен това, военното положение от 2017 насам дава възможност на правителството да използва изфабрикувани обвинения и извънсъдебни убийства, за да засили потисничеството над коренните жители. В допълнение, училищата са под постоянен терор и заплаха от бомбандировки и всяка година цели общности биват прогонени от земите си.
Но тъй като Лумадите се завръщат в земите на прадедите си, тяхната съпротива продължава. Училища като ALCADEV и гражданската организация TRIFPSS са основни звена в борбата – те овластяват и подкрепят местните общности чрез засилване на хранителната им независимост, показвайки, че съществува различен начин, по който общности могат да постигнат благосъстоянието си, независимо от мащабни минни проекти и корпоративни плантации.

На 19ти март от 19ч ще ни гостуват Марикрес и Норма – представителки на тези две организации.
Заповядайте, да чуете техния разказ!


On Mindanao, the biggest southern island of the Philippines, there is a school that fills an important void in the region. ALCADEV (Alternative Learning Center for Agricultural and Livelihood Development) provides secondary education to the indigenous people in the region – the Lumads – relevant to their culture and needs. The school offers education mostly in the field of sustainable agriculture integrated in an alternative learning system. One of the most important skills the students acquire during the learning process is the responsibility for the livelihood of their community. There is, however, a serious threat for Lumad schools.

During the boom of neoliberal politics in the 1990’s, the Philippine government accepted the Mining Act in 1995. By this law the government clearly attempted to boost the economy by direct investments from foreign companies. Under the Mining Act, twenty-five percent of the country’s land area became potential mining territory, which mainly overlapped with the area where indigenous people live. By the end of 2017, 23 of the country’s 48 large operating metallic mines were in Caraga. Despite the promises of economic development, Caraga remained one of the poorest regions of the Philippines.

This situation in Caraga is very similar to the one other mining regions in different continents face. Landslides and flash floods are becoming a daily occurrence in many parts of the region as more and more of its lands are destroyed. Furthermore, the contamination of potable water sources, poisoning of the air, water and soil, siltation of the coastline and natural waterways, the degradation of nearby fishing grounds, the destruction of habitats and the decrease in biodiversity all belong to the unavoidable environmental impact of extractivism. Local communities are subjected to abhorrent violations of their human rights, and the terror inflicted on them by the mining industry is backed by the increasing militarization in the region.

Furthermore, Mindanao is under Martial Law which gives the government the opportunity to use instruments like trumped-up charges and extrajudicial killings in their campaign against indigenous peoples. Also schools find themselves under permanent threat of bombing attacks and every year
entire communities and schools have to be evacuated.

Because the Lumads keep going back to their ancestral land, they keep resisting the large-scale mining industry. Schools like ALCADEV and the CSO TRIFPSS are essential in this struggle: they empower and support the indigenous communities. Starting up different food security programmes by local communities shows also that there is another way for communities to achieve well-being independent from large-scale mining.

On 19 March two Lumad representatives – Maricres and Norma, will be in Fabrika Avtonomia to tell us first-hand about the reality in their native land focusing on the resistance of the indigenous communities against the mining industry. Come hear their story!

Ако дейността ни ви харесва, можете да подкрепите Фабрика Автономия в Patreon!

Други материали от нашия блог